„АХ, КАК УМИРАТ СЕЛСКИТЕ ЖЕНИ” („УМИРАЕТ ЖЕНЩИНА В СЕЛЕ”)
Андрей Димитров Германов (1932-1981 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Борис Лукин
Андрей Германов
АХ, КАК УМИРАТ СЕЛСКИТЕ ЖЕНИ
Ах, как умират селските жени!
От близки и роднини оградени,
дорде смъртта ги бавно леденй,
те замълчават, в миг успокоени.
Със своите затихващи сърца
те някак си таинствено усещат,
че във кръвта на техните деца
кръвта им ще е все така гореща,
че жива ще е силната им плът
дори подир промяната голяма,
че те са вечни, че не ще умрат...
Мъжът такава вечна сила няма.
С усмивка върху устните без цвят
разплаканите те успокояват,
въздъхнат, потреперат, замълчат
и само с поглед с всичко се прощават.
Полека скръстят восъчни ръце,
притворят клепки, сякаш да придремят,
и тихо своя дълъг път поемат
със просветлено от смъртта лице.
Андрей Германов
УМИРАЕТ ЖЕНЩИНА В СЕЛЕ (перевод с болгарского языка на русский язык: Борис Лукин)
Умирает женщина, женщина в селе.
Лица всех родных скованы печалью.
Этот день последним будет во вселенной, –
Пройден путь один, а другой – в начале.
Радость материнства сердце обогреет,
Ведь в крови потомков длиться ей и длиться.
И не страшно матери на своём одре, –
Сыновей и дочек к ней склонились лица.
И тепла земного не развеять смерти,
Крепости родства ей не одолеть.
Перед женской долюшкой мощь мужская меркнет,
Перед женским даром отступает смерть.
На губах бесцветных теплится улыбка.
Вот и ей Господь дал этот миг познать...
Медленно вздыхая, вздрогнет – жизни зыбку
Покачнёт, как раньше, – и жена, и мать.
И тогда, скрестивши восковые руки,
Словно в полудрёме чуть прикрыв глаза,
Молвит – ничего, что грядёт разлука...
Тихо просветлённая скатится слеза.